●

Бяхме отчаяни за баба, но една сутрин ме посрещна с широка беззъба усмивка.
Ще помня завинаги.

Пак целува и притиска...и говори.
А аз гледам през прозореца, докато похърква.
Или взимам асансьора и се разхождам малко.
Нежна сливка долу.
 ...
Granny sitting again. Smiling, talking and eating.
Me - looking out of the window or strolling in the hospital yard.
Spring.