с 60 ватова. дано не пламне. преди време от блога на ванда попаднах на Ingo Maurer
и няколко наши имена:
ИНА ДАМЯНОВА
ЯНА ТАНКОВСКА
WOLFRAM.BG
на 20 май от 20.30 в Мармалад future shorts с нова програма => future shorts/bulgaria
това е. пружини от матрак, или диван, или фотьойл за стойка. лампата се поклаща.
смешна ми е и я обикнах. ще опитам и снимки на тъмно. всичко под спрея - малинов цвят.

и снимка с баба, която казва: сложи призИрватива на мойта глава. болна е от грип. затова с влажни очи и измъчена.
та не знам какво да правя с тази форма. идеи? вероятно ще опитам нощна лампа. просто исках да знам дали става това с балона. видях го на снимка на уъркшопа.
завързала бях презерватива на простора за по-проветриво съхнене. нощес го наблюдавах през прозореца и се чудех какво да направя от формата. на сутринта се отлепи сама. днес ще изсъхне съвсем.
какво е това? ;))) имаше едни рисунки-загадки някога. китац пикае на железопътни релси - погледнат огоре. :)))) прилича на птица с шапка - погледната отгоре.
забърках каша от хартия. нямах балон понеже. имах презерватив. раздадоха ни на най-щастливия купон - porn in the usa. не че съм го приготвила. пъпчицата образува естествена дупка. мисля да е нощна лампа на дупки. едва ли ще е достатъчно прозирна. затова ще я надупча. а лубрикантът ще ми помогне да отлепя по-лесно, щом изсъхне. не знам дали ще се получи всъщност. може и купа да е. за презервативите ми. хаха. или шапка за птица. ;)
клюнът е каната за поливане на цветя.
...
изцяло от картонени кори за яйца е сместа. накъсах малко и изкиснах във вода едно денонощие. после в блендера, за да стане каша. добавих тапетно лепило, но както е на прах, понеже ми трябваше каша. намачках с ръце и налепих върху...балона.
...
i'm trying making a chandelier (or just a bowl) out of handmade paper mixture.
Janna Syvanjova found through Camilla

малка, сива и с уши. вълнува се от поезия. възхитена и пленена, подскача с книжка към място на усамотение, за да почете емили дикинсън. в главата й звучи: тревата върши толкова малко, че бих искала сено да стана...
The grass so little has to do
A sphere of simple green
With only butterflies to brood
And bees to entertain
And stir all day to pretty tunes
The breezes fetch along
And hold the sunshine in its lap
And bow to everything
And thread the dews, all night, like pearls
And make itself so fine
A duchess were too common
For such a noticing
And even when it dies
to pass In odors so divine
Like lowly spices, lain to sleep
Or spikenards, perishing
And then, in sovereign barns to dwell
And dream the days away,
The grass so little has to do
I wish I were a hay

една стара. липсва ми старият блог. спуках го. не помня думите под тази. не помня думите.
ще ги върна старите. за ръка ще ги изведа. обично.
...
днес георги каза на камелия, че има палазки. тя се разгневи и хвърли чантата му през прозореца и почти не преби портиера долу.

amy brown :)

добре дошли сте на деня на ръчноправените неща! дано като участници...

случи ми се да наглеждам бебета. бих ли присъствала на трети вечерта на някаква вечеря с чужденци, за да има някой с английски за децата им. съгласих се не твърде охотно. само за да срещна нови хора. от любопитство и скука. оказа се, че децата са бебета - две момичета, ерика и ада. вечерята е сватба. родителите са италианци. италианец се жени за българка и те са гости. стаята беше на последния етаж. посрещнаха ме бащите в приглушена светлина. единият сменяше памперс. i've never been a baby sitter before. i know nothing about babies. i teach english to teens. i thought you needed me mainly because of the english. успокоиха ме, че бебета най-вероятно ще спят непробудно и в случай, че се разплачат нека звънна веднага на този телефон. появиха се и майките с тропане на токчета - високи и в къси вечерни рокли. долу - музика и глъч.
предложиха ми да гледам телевизия. no. thanks. i have a book. усмивка.
останахме сами. дишаха. чувах. умиляваха. бяха в тъмен ъгъл и не виждах добре лицата им. искаше ми се. ерика спеше по корем. ада по гръб. ада се разбуди. реших да се обадя, само ако не успея да я приспя. бях плаха. надвесих се. мислих си, че сянката ми, която не е майчината ще я уплаши. чудих се как ли ме вижда.едва подадох ръка. стисна палеца ми. засмука палеца си. потърсих биберон. помислих, че е паднал от устата й. нямаше никъде. моят палец в ръката й, нейният в устата. постояхме. умалявах и се раздвижвах. усещаше и стискаше по-здраво. скоро се отпусна и заспа. върнах се към книгата. не се разбудиха нито за миг повече. дори когато над главите им гърмяха фойерверки. книгата беше "триумфалната арка" на ремарк. чета това в мека светлина и бебешко дишане и се вълнувам:
"тя взе чашата от ръката му и изпи няколко глътки. беше много хубава и той почувства, че я обича. не беше хубава като статуя или картина, а като ливада, над която полъхва ветрец.
хубав бе животът, който туптеше в нея, който я бе създал такава, каквато е, създал я бе тайнствено чрез сливането на две клетки, създал я бе от нищо в топлината на една утроба. същата неразбираема загадка, че цялото дърво се съдържа в зрънцето, вкаменено и микроскопично, но вече с предопределена корона, плодове и прекрасни цветчета в априлските утрини - както от една любовна нощ изникват лице, рамене и очи, именно тия очи и рамене, които са скитали някъде по света между милиони други, докато застанеш в някоя ноемврийска нощ на моста "алма" в париж и те тръгнат към теб...
- защо именно нощем? - попита Жоан.
- защото...ела по-близо, мила, възвърната към мен от бездната на съня и от лунните поляни на случайността...защото нощта и сънят са предатели. помниш ли как заспахме в онази нощ, пристинати един до друг, бяхме толкова близо един до друг, както само хората могат да бъдат. челата, кожата, мислите, диханието ни се докосваха и сливаха, докато сънят започна постепенно да се промъква между нас, безцветен и сив, отначало само като няколко петна, а след това като проказа, покриваща мислите и кръвта ни, разливайки слепотата на несъзнанието, докато всеки от нас остана внезапно сам, отнесен самотно из тъмни ходове, предаден на незнайни сили и безформени заплахи. видях те, когато се събудих. ти спеше. беше далечна, недостъпна. не ме забелязваше. беше някъде, където аз не можех да дойда. - целуна ръката й. - може ли любовта да е съвършена, след като те изгубвам всяка нощ в съня си?
- аз лежах до теб. в обятията ти.
- ти беше в незнайна страна. беше до мен. и същевременно така далеко, като че ли на сириус. не се страхувам, когато денем не си до мен. тогава съзнанието ми работи. но нощем...
...
- не ме е страх вярвам в нашите тела. те знаят какво искат много по-добре от мислите, които витаят в главите ни нощем.
Равик изпи чашата си и каза:
- да, и това е вярно.
...
- трябва да се пробуждаме всяка нощ, Равик. нощем си съвсем друг.
..............
картината е последната на татко. заглавието е "прегръдката".

вчера със светла посетихме уъркшопа за ръчна хартия на галерия сариев. отнесохме своите листове. дрехите на тези двете са именно от тази хартия, оцветена обаче с останалото от боята за яйца. в ръцете си държат това, което и отнесоха. зелено избирам, заради омайната зеленина навред. бързо и тъжно ги направих. нестарателно. нямам желания.
преподавател беше г-н Асадур Маркаров, който през 93та завършва академия за изящни изкуства - Ханджоу, Китай, специалност калиграфия. в момента преподавател в художествената академия.
ето тук съм подредила снимки и съм разказала.
някой полезни връзки: тук и тук
washi - японското изкуство за правене на хартия.
"има единство на три неща при създаване на хартия и то ще съществува винаги - материалът, водата и човекът" ейширо абе
...
me and a friend visited a handmade paper workshop in the loveliest gallery in town.

благодаря на вел за gabriel pacheco
и raquel marin

разходка с майка и джоя в розовец. хлад и капки. мека земя. прескачаме гьолове. понякога с крачка и лесно, друг път със засилка и трепетно. не успявам. обувката ми потъва. отраженията ме заглеждат.
младо зелено влиза в очите ни със засилка. вдишваме.
valerio vidali ми е любим.