Wednesday, 30 July 2014










































Много много стара рисунка, която Еличката оцени, пожела и окачи.
Ровя в архиви. И аз като тази - обикалям из къщи, пия, хапвам, не спя,
после наваксвам със спане, чета...
Чувствам ритничетата и отвръщам с дума - очаквам срещата...
Потъна желанието да творя. Изчаква То да бъде сътворено?
Страхове и премисляния за предстоящото...
Затова и ровя в архиви - нови нямам. А ми се иска да не спирам.
...
A very old drawing to share now. I don't have any drive to create new ones.
I wander about, drinking stuff, eating, not sleeping, reading, then sleeping.
I'm anticipating the day I'll meet Him...and have put my creative drive on pause.
But I still miss blogging. Hello!

3 comments:

Ясмина said...

едно от най-милите усещания на тялото е да те ритне "извънземното" отвътре:))) толкова е хубаво, Дени, радвам се много :))))))

домашната работилница на цвети и иван said...

A e vajno sega da potvorish,posle ne se znae kakvo muniche palavo shte doide,moje da nqma mnogo vreme za teb samata!Taka,che davai i bez tova proverqvam dali si tvorila,nali ochakvam Vulcho brigadira kompaniq da ima i to ot mnogo vreme veche!Pozdravi i mnogo uspeh za teb v tezi vajni migove,a ot moq opit znam ,che sreshtata s municheto ti shte promeni i tvoq svetogled v tvoreneto!
Tsveti

Запрян Кокилков said...

koгато ви открих,беше като запознанство с нов приятел. затова ми липсва да знам какво се случва с вас. все едно да чакаш писмо в пощенската си кутия