●

Баба на 80.
Не я оставяме сама, за да не падне. Олюлява се и е объркана.
Загуби почти всички думички. Или не се сеща точната.
Броеше жълтите коли от прозореца. Вече не може - празен поглед и натежали клепачи.
Обичам да се взирам в нея, да я изследвам, да си я спомням и запомням.
Виждам хоризонт-бръчка на челото й. Изписвам нашия Дом. Баба ме стопляше, обличаше,
хранеше. Харесваше ми, че е едра, някак стабилна. Малко и страховита дори.
Днес е по-нисичка от мен. Стоплям я, обличам я, храня я.
Pulp, Help the aged
...
Granny is 80.
I can see a horizon-wrinkle on her forehead. Can see the Home we shared through the years.
Granny was the roof and walls for me. Protective and caring.
She was tall and well-built. She made me feel safe. Now she's much smaller.
And it's my turn to be protective and caring.
hey...help the aged...!