●

Липсва ми баба и детството с нея.
Преходите из планините, и унеса в нея, и свежият въздух.
Думички като "анорак", "манерка", онези тенекиени кутии за сандвичи,
билките, скакалците, търкалянето по стръмна поляна.
"Ойларипи! Кой ме щипе? Баба Меца по гъзеца".
...
Miss my grandmother and the childhood with her.
She used to take me and my cousins to the mountain.
We walked and ran and fell asleep. So happily tired.