Wednesday, 21 April 2010




Докато разтеглям тиксото, хвърлената му сянка ме впечатлява.
Слънцето топли пръстите и лицето ми. Сърцето се радва.
Играя с хвърлените сенки на стъклени топчета и дантели.
И си мисля за всички хвърлени сенки, които ни очакват. Решавам да колекционирам такива. Да имам за зимата после.

it's alright now

8 comments:

Yana said...

ох, разкошно!

Raru said...

много красиво...

thepocketknife said...

ммм :)

elichkata said...

дениче, денонощно се удивявам на способността ти да улавяш мигове!

tita y lili said...

Обожавам сенки на дантела,
прелестни картинки си запечатала!

Iva said...

Като капчици вода и вълни :) Силно ме вдъхнови, Дени!

lomovera said...

приличат на вълни. ето че и те хвърлят сянка.
красиво :)

therewereswallows said...

вълшебница си ти!