Докато разтеглям тиксото, хвърлената му сянка ме впечатлява.
Слънцето топли пръстите и лицето ми. Сърцето се радва.
Играя с хвърлените сенки на стъклени топчета и дантели.
И си мисля за всички хвърлени сенки, които ни очакват. Решавам да колекционирам такива. Да имам за зимата после.
it's alright now
8 comments:
ох, разкошно!
много красиво...
ммм :)
дениче, денонощно се удивявам на способността ти да улавяш мигове!
Обожавам сенки на дантела,
прелестни картинки си запечатала!
Като капчици вода и вълни :) Силно ме вдъхнови, Дени!
приличат на вълни. ето че и те хвърлят сянка.
красиво :)
вълшебница си ти!
Post a Comment