Monday, 8 February 2010





По следите на градски животни. Заживяла бих с тях.

red fox in snow
Meri Wells, ceramic sculptor via fine

4 comments:

rossichka said...

Тези следички ми носят някакво успокоение - че други, по - мънички и крехки от мен същества, се спранят с "усложнената зимна обстановка"...
Що се отнася до Андерсен - какво съвпадение! От два дена (включително и сега!) съм потънала в неговите paper-cuts. Преди няколко години видях "на живо" голяма колекция в неговия музей в Одензе!! Едва ме измъкнаха от залата...Сигурна съм, че ще пиша за това някой ден!

rossichka said...

Сега осъзнах, че линкът всъщност е за Meri Wells, но първото, което видях, бяха фигурките на Андерсен и реагирах спонтанно... Sorry!

denitsa said...

Да, ти си споменавала за това изживяване. Не знаех, че е правил феерични изрезки от хартия. Но не се и очудвам. Очаквам да пишеш повече за това...:)

bay Ilia said...

да се проснеш в снега, да оставиш отпечатък - едно време му казвахме "да си направиш снимка"
за мен снегът е една заключена красота - не успявам да прескоча някакъв праг и да изпитам дивата радост от това пухчаво бяло, както я изпитваха кучето и и матейката като малко дете - но виж, виртуално - да - благодаря - през вашия обектив е наистина красиво :)))