●

Татко записваше спомени, впечатления, размисли, поезия, послания в тефтер един.
Пишеше с мисълта, че един ден ще бъде четен. Оставил ми е лични послания,
окуражения за цял живот. Намерих и тази казармена история:
"красиво беше.
бях войник.
нощни стрелби - учение.
срещу мен мишени, а върху мен небе - тъмно и лятно, и звезди.
легнах на земята, готов за стрелба срещу мишената.
но нещо хрумна ми изведнъж и обърнах се по гръб, с автомат насочен към тъмното небе.
и запуках към него с трасиращи патрони. и рисунката стана прекрасна.
звезди нависоко и трасиращи патрони - красота! безумно!
после - арест..."
...
Father left me his notebook with poetry, impressions, personal messages, memories.
I found a barrack memory. He was oudoors at night for shooting training, but instead of
shooting at the target, he opened fire at the starry sky. He just used the machine gun as
a paintbrush. The canvas was the impressive deep sky.
Then he was punished.