Saturday, 22 September 2012



Бях с татко до последен миг.
Затворих очите му и намокрих пръсти с последната му сълза.
Студен вятър и драматично небе в деня след изпращането му.
Първи знаци на есента - прибирам в джоба дребни листа.
Сетивата ми празнуват всяка глътка въздух.

(Русалка се надява на гъби след проливния дъжд).
...
Father passed away. I was the one to close his eyes.
First signs of Autumn.
Appreciating life and beauty around more than ever.

7 comments:

Ясмина said...

прегръщам те силно, Дени! Максим е вечен!

Све said...

искрена обич.и аз скоро изпратих майка.но те са тук,във вятъра и листата: )

denitsa said...

...
<3

Anonymous said...

Мило, прекрасно момиче... Прегръщам те. Любимите продължават живота си в нас... преносно, биологично също... Не е утеха. Но е истина.

denitsa said...

:) истина е!
прегръдка...

Бистра said...

Дени, много съжалявам, прегръщам те!

Karlson said...

...и въпреки всичко си пълна с любов!
Зареждаща !