Излязох навън за изгрева на слънцето днес. Искаше ми се да видя градския изгрев -
случва се всеки ден, а цяла година го проспивам.
Винаги свързвам това време с метачите на главната и със сънените гълъби.
Когато бях ученичка, трябваше да извървявам пътя до гимназията в ранни зори -
цялата главна. Шум на лениви метли, надутите гуши на гълъбите-ухажори,
гуррркането им, и отекващи токчета.
Синьо-розова светлина и нежна слънчова целувка.
...
Went out early today to catch the first sun rays.
I've forgotten that special feeling of the newborn day.
I've always associated it with the broom-sweepers in the streets
and the sleepy pigeons.
It's just where I've spent my life so far - my neighbourhood.
But I'd like to taste the dawn in other parts of the city.
1 comment:
ах! изгревна поезия! прегръщам те!
Post a Comment