Одеве така ме плени сцената, в която Филифьонката представя своята пиеса на силуетите,
че ми си прииска да видя тази лодка зад чаршафа на терасата.
Стъкмих я набързо. Две Мю по погрешка.
Прииска ми се и аз да съм част от някоя такава вечеринка, в
която всеки изпълнява по нещо за забава на всички.
Особено по време на гръмотевична буря, каквато се вихри нощес навън.
"Лодката се плъзгаше по чаршафа - през морето, като никога преди това лодка не бе плавала толкова тихо
и естествено. В нея бе цялото семейство: Муминтрол и мама Муминка с нейната чанта стояха до перилото,
а таткото с шапка на главата, седеше на кърмата и управляваше лодката към дома".
9 comments:
дениче, снощи с ваня свиркахме под прозореца ти... докато ти си плувала в сенките : ))
хммм...явно е било доста по-рано. плувах в сенките след полунощ.
разминали сме се...:/
Любима сценка, Дени, прекрасно си я направила! :)
what a cool idea!
Ех, ама... Така ми зарадва душицата днес - за "добро утро" и за "лека нощ"! И аз искам да съм там, и аз! Във всяка страница от живота на муминското семейство - в театралните им приключения, на фара, в морето, когато съм болна, когато съм тъжна... Когато искам да бъда сама, но до леглото ми да има чаша сок или бонбонче. За утеха!... Чуууудни силуети, Дени!
♥ ще кажа само,
и още ♥ за повтарящата се Мю
Радост и умиление пълнят очите и душата!
К :)
а коя е книжката? :)
"В края на ноември"
Post a Comment